Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Предполагам ще съм кратка. Тя и чашата е почти празна вече, добре че има още какво да се налее в нея. Но не е важно дали тя е наполовина празна или пълна ... (big клише) важно е човек винаги да има силата и желанието да я напълни отново. Всеки прави изборите си сам. Важно е движението и пътят. Радвам се на всички хора, с които съм вървяла заедно, не съм тъжна, че някой вече ги няма. Щастлива съм, че се появяват нови, с които да се разхождам и да пия чай, и да разлиствам книги. Но понякога съм тъжна, че хората забравят ... нарочно или не, заради времето или чувствата. Въпреки това човек трябва да знае, че нещата единствено могат да бъдат такива каквито той ги вижда. Думите са думи. Въздишките - въздишки. Пространството не е материя, също така.
Автор: joys Категория: Лични дневници
Прочетен: 82058 Постинги: 30 Коментари: 65535
Постинги в блога
2 3  >  >>
 imageimage В прозрачно бяла светлина се потапям
и тялото ми бавно се разпада
започва от кичурите на косата,
миглите, нослето чипо, луничките
една по една изчезват бавно,
изтляват сякаш от пламък изгорени.
Погледът ми се разтапя и вече
ме забравят, гласът ми сам заглъхва,
понася се из равнината и умира.
Вратът, кожата ми избледнява,
изтънява и ако само ме докоснеш
ще се разтвори рана – кървава,
аленочервена като цъфнал храст
от диви рози в полето, които
с бодлите си те драскат – рана,
през която цялата ми същност ще
се разлее като огнено море от
разбунтувани искри и сок от лава.
Ръцете ми подобно ръцете на
удавник, безпомощно вкопчен в
клонката последна на брега,
ще се движат без надежда, а после
ще се отпуснат и ще замълчат...


Категория: Поезия
Прочетен: 1157 Коментари: 0 Гласове: 4
07.07.2011 13:00 - Sometimes ...
   Понякога изпращам всичките си тайни

понякога даже искам да ги споделя,

да ги разкажа, да ги разкрия

някому без свян, без сила,

че последствията

са силни, а волята ми – слаба.

 

Понякога го искам, но се сещам,

че истината единствено съм Аз,

а другото е само мисъл,

че щастие, срадание и полет

не съществуват вън от сърцето,

продиктувано за мое.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1259 Коментари: 1 Гласове: 4
Последна промяна: 07.07.2011 14:57
imageimage

ДИВ БУРЕН
   Атанас Далчев
Какво не правех, за да я забравя,
но тя изпълваше ми всички мисли,
привиждаше ми се на всеки ъгъл,
явяваше ми се безспир насъне
и в нощите безсънни беше с мене.
В сърцето като бурен див порасла,
не можех аз оттам да я изскубна.

Реших тогава с друга да се свържа.
Момичето бе ласкаво и мило
и докато със него се разхождах,
за първата и не помислях даже,
но щом до стаята му го изпратех
и слезех по скрибуцащата стълба,
на портата я сварвах да ме чака.

И тръгвах аз обезумял отново
със първата, с едничката любима;
и скитахме се ние чак до късно
под редките запалени фенери,
из улиците вече опустели,
приказвахме си, смеехме се двама,
безсилни да се разделиме.

А срещаха ни късни минувачи
и виждаха един особен момък
със себе си на глас да разговаря
и да се смее сам като безумен.

1974

Категория: Лични дневници
Прочетен: 882 Коментари: 0 Гласове: 4
Пурпур, кръв, изплюта от устните прекрасни
на среднощната забава и вечерният плам,
през висини и долове илюзията на каменния
бряг, разбит, оставен, сякаш вдън земя,
без светлина, без звук, мелодия дори.

 Пурпур, гняв, почувствана в царски домове
на далечни светове и фантазни домове,
през черните и сиви петна на спомена
далечен, забравен, оставен, сякаш вдън земя,
без посетители, без очевидци ...

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1103 Коментари: 0 Гласове: 3
 image   Отплата Елисавета Багряна

 

 

 

Защо си днес ти блед и мълчалив,

защо не се посмееш, пошегуваш?

Какво, ревнуваш ли? Нима боли,

нима, загубвайки ме, ти тъгуваш?

 

Край огъня се грееше и ти,

но мъките ми бяха ли известни?

За тебе плаках и се причестих,

и пях молитвено смирени песни.

 

Сега - свободен си. Върни се там

и ако можеш - забрави веднага

и мен, и моя сън - горчив и ням,

на който днес самичка се полагам.

 

Иди при нея, мене прокълни -

аз даже, както трябва, не обичам:

мен и снегът валящ ме пияни,

и всяка нова песен ме развлича.

 


 

Категория: Изкуство
Прочетен: 1680 Коментари: 2 Гласове: 1

image

                Аз обмислям какво да кажа преди момента на случването.

Мислите ми са хаотични.

Разбира се, че са. Всяка мисъл се базира на асоциации.

Има неща, които трябва да бъдат казани, думи, които трябва да бъдат произнесени. Или написани (?).

Смешен е подборът на думи, нали.

Но не мога да говоря за себе си, чрез себе си. Нещата са такива каквито са. Няма обяснения, няма извинения. Нещата се случват и просто политаш надолу по течението.

И никой не знае и не може да ти помогне.

Надолу. Надолу.

Си сам.

А толкова искаш да се слееш с някой друг, но уви!

Но уви, а толкова искаш да се слееш с някой друг!

Сам си.

Надолу. Надолу.

Просто пътуваш.

Звучи зле. Нали. Или не. Свободен си.Границите са само твой и на никой друг. Само ти можеш да спреш. Това е забавната част по пътя. Изпълняваш желанията ти.

А сега? Сега няма мелодия. Няма глас. Натрапчиви звуци от чупене на стъкло. Всичко се натрапва. Освен това, което желаеш. Него приветстваш. И все пак. То често е различно от това вътре. Вътре. Вътре. Което се представяш.

Но времето. Времето променя и желанията, и отношенията, и мелодията. Няма две еднакви неща. Освен триъгълниците. Но всичко е привидно. Нали.

Надолу. Надолу.

Там ми харесва. Като крадец във нощта. Но не ми се ядат праскови. Мерси все пак. На юг ми харесва.

Amplius. Adhuc. Iterum. Postea.

Нищо повече. Преди. Стига. Никога.

Нали така беше.

Are you condemned to do this?

За никой няма значение. На никой не му пука.

А признавам страх ме е малко. А спомените са мътни. Дали наистина са такива. Или съм ги измислила аз.

Мислите ми са хаотични.

Ще ми го каже някой друг.

Autontimerumenous.

Мисля, че трябва да запиша всичко. Ще е наглед. Под ръка.

Que voulez-vous?

Punkt.

Was Du verlachst wirst Du noch dienen.

Надолу. Надолу.

I don’t do drugs. I am drugs.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 2515 Коментари: 4 Гласове: 2
Последна промяна: 27.08.2010 20:01

Свенливо се усмихна,

намигна, постигна

крастоса крака –

дълги, шептящи,

 

увити в мрежа с цвят

на въглен наранена.

Притисна ледената

структура, с изящните

 

пръсти, на микрофона.

Изпя солото уредено

с изваяния глас през

времето променян,

 

отвеян, лесно изменян.

Завърши с думи порицаващи

всички, които желаят

огънят да докоснат със

 

сетива, изцяло отворени

към промяна, към смяна

и даже върховна измама,

илюзия прекалено голяма.

 

Истина няма,

която да потвърдя

лъжа няма,

която да отрека.

Категория: Поезия
Прочетен: 2349 Коментари: 2 Гласове: 2
Последна промяна: 05.09.2010 19:23
image
Той си тръгна

някак си така

и не се обърна

не каза нищо

изпари се

...

Последните следи  изтрих

ледчетата от чашата изпих

но меланхолия обхвана ме

веднага щом разбрах че няма

да се върнат никога, нали

...

Сега слушам гласът му как

пронизва избелелия хартиен

лист как пробива студения

бетонен блок как прорязва

тишината зародена още от преди

...                               още от сега

Но знам – светлината няма да помогне

или липсата й във нощта понеже

утре всичко се променя

утре всичко ще е друго

човекът, мелодията и малцът.

Категория: Тя и той
Прочетен: 976 Коментари: 0 Гласове: 4
08.05.2010 18:43 - Той

...а докато дойде Той,
докато ми позволи да го усетя,
почувствам и пожелая....

Имам време

да разбия хиляди мечти,

да издам хиляди тайни,

да породя хиляди желания,

image

да проникна в хиляди сънища,

да запълня хиляди празноти

(за да създам по-големи).

Имам време

...после Той ще ме разруши
ще открадне същността ми,
ще отключи лудостта ми...

 

Категория: Тя и той
Прочетен: 4691 Коментари: 13 Гласове: 4
Последна промяна: 08.05.2010 22:24
29.04.2010 23:09 - меланхолично
image
за теб нищо
не мога да напиша на теб нищо да посветя ...   някак понеже си всичко или нищо дори ти избери ...   някак понеже няма да те докоснат ледените ми нежни ... пръсти, уви!   някак понеже е слънчево но обилно вали в градината на   разходките наши спокоини, тихи, забравени, скрити дори ...   някак понеже няма да те докоснат, досегнат думите истинки   от мен сега изречени ... ...
Категория: Поезия
Прочетен: 1478 Коментари: 2 Гласове: 4
Последна промяна: 30.04.2010 18:31

image
Ден – неделя,

всичко е различно

изписано е по лицата

на преминаващите хора,

на ходещите без умора,

на седящите във двора.

 

Начинът, по който

тишината ги обгръща,

а светлината ги прегръща.

Начинът, по който всички са

спрели, застинали на място,

а стрелките неподвижно

 

ги подканват да се сещат

за изминалото време

от тук до там и наобратно.

Допиваме кафе,

палим и цигара,

дочитаме вестника от днес.

 

Ден – неделя,

всичко е различно

слънчево и прозаично

изписано е по лицата

по-истинско,

по-скришно.


Категория: Поезия
Прочетен: 2085 Коментари: 1 Гласове: 3
Последна промяна: 25.04.2010 15:57
05.04.2010 19:32 - днес ...
 знаеш ли?

страх ме е сега,

страх ме е отново,

страх ме е сама,

мисля че Пролетта ще закъснее,

а не искам,

искам Слънцето горещо да е,

искам да е както е било –

цветята озарени

устните зачервени

кожата настръхнала и

наранена,

одраскана,

окървавена...

Категория: Поезия
Прочетен: 1782 Коментари: 2 Гласове: 4
Последна промяна: 30.04.2010 18:33
2 3  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: joys
Категория: Лични дневници
Прочетен: 82058
Постинги: 30
Коментари: 65535
Гласове: 255
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031