Виена.няколко думи.


чашата която е пълна с балончета защото тя не пие когато гледа през прозореца защото синята светлина отразява безкрая който минава и когато спре линията продължава защото тя говори и си представя праскови и сини сливи 

  понеже са потопени в течност с голяма плътност и чаша която се чупи защото е от стъкло когато той я вика а тя затваря вратата защото е от черешово дърво и мисише на огън и камина която е запалена защото става горещо когато завесата е дантелена както е бельото бяло а черната коса вързана.тя става и излиза тогава преди чувството да е свършило за да се запази  

Първият текст т.е списък го написах, когато бях във Виена. Не е достатъчно цялостен, но предава тогавашните ми чувствата. А вторият списък го написах сега (понеже довършва първия, но и променя посоката му) и още си предствям картината му.
Ще се радвам много, ако някой напише свой думи от този град. :-))
А дали някой е чел Пикасо ?

 

Почувствала си магията.
Спомняш ли си,бях ти казала да не се тревожиш за нищо във Виена? Или нещо такова...
Поздрави.Ще отидеш пак там.Човек винаги се връща във Виена.

Виена е несъмнено много далечна от София, но там именно е чарът й.
Атмосферата е симпатично меланхолична.
Станаха страхотни снимки.
Спомням си.
Усмихвам ти се