начинът по който пръстите са винаги ледени

сандвичът мокър с вкус на студенина

усмивката нежна в нощта и

целувката носеща цяла секунда

върху свойте рамена

ботушите черни и високи с дълга пола

времето в което винаги я няма

бърза но пак закъснява

също така

това как винаги гледа и наблюдава

думите казани иронично но топло

шумът от пишещата машина

и силата от рязането с нож

как силно прегръща и

не казва мерси

 

завинаги така,

завинаги там,

завинаги сега,

тя съществува.

Без нея -титан омалява,
без нея- по-страшен светът,
без нея- какво ти остава,
освен да порастнеш в мига.

Без нея- усмивката топла,
без нея-познат аромат,
без нея - кой сега е опора,
пак срещу теб е света.

Май е време сама да се справяш,
не че нещо помагаше тя,
нежна дума , усмивката блага,
а сега си сама на света.