спи ми се,

когато изпращам светлината

там далече на брега

когато пада тя спокойно

върху пясъка студен

намокрен още преди малко

и останал там смутен,

застинал неподвижно

замразен и

спящ

върху гладката повърхност

продължаваща в безкрая.

Не изпращай никъде светлината си,скъпа.Не я пилей.Запази я за себе си.Нека осветява пътя,разума и чувствата ти.Да не им позволява да потънат в мрак.