Постинг
25.02.2012 19:35 -
В прозрачно бяла светлина ...
В прозрачно бяла светлина се потапям
и тялото ми бавно се разпада
започва от кичурите на косата,
миглите, нослето чипо, луничките
една по една изчезват бавно,
изтляват сякаш от пламък изгорени.
Погледът ми се разтапя и вече
ме забравят, гласът ми сам заглъхва,
понася се из равнината и умира.
Вратът, кожата ми избледнява,
изтънява и ако само ме докоснеш
ще се разтвори рана – кървава,
аленочервена като цъфнал храст
от диви рози в полето, които
с бодлите си те драскат – рана,
през която цялата ми същност ще
се разлее като огнено море от
разбунтувани искри и сок от лава.
Ръцете ми подобно ръцете на
удавник, безпомощно вкопчен в
клонката последна на брега,
ще се движат без надежда, а после
ще се отпуснат и ще замълчат...
и тялото ми бавно се разпада
започва от кичурите на косата,
миглите, нослето чипо, луничките
една по една изчезват бавно,
изтляват сякаш от пламък изгорени.
Погледът ми се разтапя и вече
ме забравят, гласът ми сам заглъхва,
понася се из равнината и умира.
Вратът, кожата ми избледнява,
изтънява и ако само ме докоснеш
ще се разтвори рана – кървава,
аленочервена като цъфнал храст
от диви рози в полето, които
с бодлите си те драскат – рана,
през която цялата ми същност ще
се разлее като огнено море от
разбунтувани искри и сок от лава.
Ръцете ми подобно ръцете на
удавник, безпомощно вкопчен в
клонката последна на брега,
ще се движат без надежда, а после
ще се отпуснат и ще замълчат...
Вълнообразно
Вино и любов, любов и вино...
Как Живеем... (Nachtraglichkeit в изчист...
Видним блоговим идиотам посвещается
Как Живеем... (Nachtraglichkeit в изчист...
Видним блоговим идиотам посвещается
Няма коментари