Тя стоеше и го гледаше спокойно. Тъкмо се бяха разделили,бяха си казали „чао”. Тя беше коментирала, че черешовите дървета са много красиви, в онзи момент, а той и беше отвърнал, че са като нея – толкова нежни и в същото време влияещи и агресивни. Беше продължил по алеята все едно даже не са се срещали, а на нея просто й беше интересно да го наблюдава. Каква симпатична походка има, а дали ще се обърне сега да ми се усмихне? Той вървеше, а слънцето сякаш само него обливаше. Ляво – дясно; ляво – дясно; ляво – дясно; Спря и се огледа. Айде обърни се де, моля те – картината се разваля. Искам само да ме погледнеш, не искам да се връщаш, знаеш. Но той само чакаше светофара, за да пресече. А колко само е дълга тази улица. Мога да го наблюдавам много време така. Ето пресече и сега продължава напред.

            Някой се блъсна в нея и тя се обърна:

-Много извинете госпожице.

-Ах няма проблем.

-Ама и Вие сте спряли посредата на улицата.

-От слънцето е, хипнотизира ме. Но всъщност май чаках за светофара.

-Нека пресечем заедно тогава. 

И те тръгнаха. Тя го докосна по ръката, за да покаже благодарностите си. Слънцето му отива на този човек, чувствам енергията му и естетически е много красив. Прекрасно е! И се усмихна към него (но не на него; защото знаете усмивката винаги е жест на егоизъм). За миг се сети, че е забравила нещо ... но какво? Няма значение, мен това чувство често ме преследва и вече го смятам за много неистинско. Тя продължи напред заедно с мъжа от улицата и започнаха оживлен разговор. Ябълки? Да, обичам. Особено зеление. Знаете ли? Бих Ви говорила много за череши. Пък и дърветата са толкова красиви точно днес.

-Като Вас.

            А Той наблюдаваше тази картина. Беше спрял точно след светофара, искаше да е погледне и да и каже последните неща с поглед. Но я беше видял да говори с някой друг. Някой, който Той не е. Искам да я догоня и да я измъкна от хватката му. Да й говоря за череши. На нея и харесва толкова много.

            И изведнъж някой го блъсна:

-Много извинете господине.

-Ах аз се извинявам. Бях застанал на много неподходящо място.

Тя се усмихна на него; и усмивката беше много топла, беше с червено червило. Като знамето на Китай.

-Красива сте. Като черешовете дървета днес. Много нежни черти имате, а прическата Ви е толкова агресивна. Много сте контрастна.

-Благодаря Ви.

И се засмя.

-Нека Ви разкажа зе черешите през днешния ден. Специални са.

Така те продължиха също напред. Забравили историйте си преди да се случат двамата. Вървяха. Напред. Напред.

А слънцето грееше. Беше лято. Градът беше доста празен, но доста подходящо празен. Нещо обединяваше хората и в същото време ги разделяше.

превеждате. Не греша и не осъждам. В оригинал част от нещата са много по-добри.

само по себе си всичко е оригинал

не съм го превеждала;а Вие бихте ли писали с ник, а не анонимно ? :}

Много е хубаво! Поздрави..

Ммммм,страхотно.
Пиши си спокойно,харесва ми да чета постингите ти.Хич да не ти пука за мнението на този и онзи,дето и те самите не са наясно кои са.
Поздрави.

мерси много. усмихвам ти се
joysii и на теб ^^